Новини - Забавен ден на екипа на Yuhuang Fastener в екологичния парк Songshan Lake

Всички в фабриката за производство на крепежни елементи в Донгуан Юхуанг са изключително заети – произвеждат...винтове, ядки иболтове за нашите търговци на едро и инспектираме всеки продукт като орел, за да се уверим, че отговаря на стандартите. И така, когато шефът каза, че ще сформираме екип, за да отидем в екологичния парк на езерото Сонгшан? Почти целият цех избухна в ликуване! Дори г-н Танг, който беше обсебен от производствотоуплътнителни винтове, остави работата си и се развесели. Нека ви разкажа какво се случи онзи ден – беше пълен хаос, но от онези хубави неща.

1. Сутрешно начало на портата на парка: Кафе в ръка, шеги във въздуха

Срещнахме се рано на входа на парка – знаете ли онзи със старомодните сгради и окачените червени фенери? Половината отбор все още стискаше сутрешното си кафе (някои дори донесоха термоси, умен ход), а другата половина вече се закачаше. Старият Ли от поточната линия се подиграваше на Сяо Уанг, че „определено ще загуби“ всички мачове по-късно, а Сяо Уанг само се засмя и вдигна знамето на компанията, сякаш беше трофей. Събрахме всички на стъпалата за групова снимка – някои хора присвиваха очи срещу слънцето, други правеха глупави гримаси зад знамето. Много по-добре от сериозните групови снимки във фабриката, които обикновено правим!

2. Разходка из парка: Спиране на всеки 5 минути за снимки, игри с трева, които станаха диви

● Глупави групови снимки навсякъдеЗапочнахме да вървим по пътеките и, човече, всеки път, когато имаше хубаво място – като кътче трева с гледка към езерото или редица красиви дървета – някой викаше: „Спри! Снимай!“ Веднъж се наредихме на пътека и Лао Джан настоя да застане в края и да се преструва, че „подкарва“ всички като овце. Друг път седнахме в кръг на поляната и Сяо Ли извади телефона си, за да направи снимка – оказа се, че половината от екипа си прави заешки уши един зад друг. Тези снимки? Те не са само за стената на компанията – те са от онези, на които ще се смеем по време на обедните почивки с месеци.

●Игри с трева: Игри с гадаене и хаос с палци нагореНамерихме тих ъгъл на поляната, отпуснахме се и някой предложи да играем на отгатване. Направихме онова нещо, в което изиграваш дума, без да говориш – Сяо Джао трябваше да изиграе „затягане на болтове“ и накрая размаха ръце толкова много, че всички се разплакаха от смях. Дори тихите момчета от екипа за контрол на качеството се включиха – Лао Чен, който обикновено едва казва дума, изигра „сортиране на винтове“ и веднага накара всички да гадаят. Накрая всички вдигнахме палци за снимка и можеше да се разбере – никой не правеше само движения. Всъщност се забавлявахме.

3. Дейности: Състезания с картинг, които станаха състезателни, билярд с лоши удари

●Картинг: Всички се превърнаха в състезателиПаркът има тази писта за картинг извън пътя и нека ви кажа - състезателната страна на нашия отбор се прояви.трудноСтарият Ли скочи пръв в картинг и извика „Гледайте как се прави!“, преди да потегли... след което веднага заседна на неравност от пръст. Всички се смяхме толкова силно, че ни потекоха сълзи. Сяо Уанг тръгна след него и караше сякаш беше на състезание – криволичеше по завоите и крещеше „Махни се!“ (най-вече на шега). Дори шефът се присъедини и непрекъснато намаляваше, за да може по-новите членове на екипа да ни настигнат. Нямаше нищо общо с фабриката – нямаше крайни срокове, само викане и смях, докато се движехме наоколо.

●Билярд: Пропуснати удари и въпреки това аплодиранеЗа хората, които не искаха да се състезават (включително и аз - картингът ми кара ръцете да се потят), имаше билярдна зона. Редувахме се и нека бъдем реалисти - повечето от нас бяха ужасни. Пропуснах удар толкова лошо, че биящата топка се търкулна от масата. Лао Чен се опита да удари топка и накрая я потупа леко, сякаш беше крехък винт. Но никой не се подиграваше - просто аплодирахме, когато някой най-накрая вкара топка, дори и да беше пълна случайност. Никакви разговори за поръчки на едро, никаква проверка на характеристиките на болтовете - просто седяхме, пиехме сода и се подигравахме на лошите си удари.

4. Краят на деня: Уморен, но усмихнат, вече говорим за следващото пътуване

Когато трябваше да тръгнем, всички бяха уморени - краката ги боляха от ходене, гласовете им бяха дрезгави от смях. Но никой не се оплакваше. На връщане всички си бъбрехме: старият Ли все още се хвалеше, че е „спечелил“ състезанието с картинг (въпреки че е закъсал), Сяо Уанг показваше на всички глупавите снимки на телефона си, а шефът каза: „Трябва да го направим отново скоро.“

Това пътуване не беше просто почивка от фабриката. Беше сякаш – о, да, тези хора не са просто колеги, които срещам по пътя към машината си. Те са тези, които ми помагат да поправя заседнала преса за болтове, които споделят обяда си с мен, когато забравя моя. В Yuhuang Fastener, правенето на добри винтове и болтове е важно – но дни като този? Те са причината всички да се появяваме готови да работим усилено. Вече досаждаме на шефа къде отиваме следващия път!